ИЗСМЀЙВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар.); изсмѐя се, -ѐеш се, мин. св. изсмя̀х се, прич. мин. св. деят. изсмя̀л се, -а се, -о се, мн. изсмѐли се, св., непрех. Изсмивам се.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
